Ето и простотията на наша милост-админите
И всичкo заради един слон...
В една тъмна лятна нощ, в която звездите блестяха ярко, а луната осветяваше по-добре и от уличните лампи (а такива нямаше), мина един слон. Той направи ако на пътя. Замина си.
На сутринта нашият главен герой Скоти, който отиваше на училище небрежна походка, мина през акито и неговите красиви,бели,нови кецове станаха не толкова красиви, кафеви и не толкова нови. През това време по пътя мина Токио, момиче, чиято сестра близначка (която после се оказва доведена-но това е друг въпрос) се казва Хотел. Тя видя, че красивото момченце, затънало в слонско ако (нещо обичайно за техния квартал) има нужда от помощ. Отиде, започна да го дърпа за ръката и най-накрая Скоти се отлепи от хомогенната смес, която беше излязла от ануса на горе споменатото животно. Скоти (беше нов в града и не знаеше, че улицата му се намира на двора на зоопарка; момчето беше привлекателно като оставим факта, че имаш ако по обувките, беше среден на ръст-около 1.20м и доста слабичък-80кг, носеше 47-ми номер обувки (ето защо се разрева, че новите му кецове бяха поразени-намери ги доста трудно) косата му беше червена, подстригана на паница, имаше доста големи уши, с които хващаше повечето канали на кабелния доставчик в града, малки въртеливи очички, с които имаше проблем и затова носеше очила 18-ти диоптър, чиито стъкла бяха дебели около 10 см) и Токио (момиченце, нисичко-около 1.70, на две големи плитки, стигащи до колената и, с къси краченца-около 1.20м (представете си ги един до друг със Скоти)) тръгнаха заедно на училище.
Там те срещнаха много хора, но най-голямо впечатление им направиха двама близнаци-Бил и Том Каулиц. А ето и как точно се запознаха с тях: Том вървеше тежкарски по коридора, държащ парче пица, обилно полято с кетчуп, майонеза и шарена сол; Скоти бързаше, беше се затичал и както всички предполагате-блъсна Том. Новата бяла тениска на момчето придоби много интересна шарка, която очевидно не му се понрави. Той се разпищя. Скоти започна да се извинява, но това не му помогна и беше натъпкан в училищния клозет, където главата му "ненадейно" попадна в попадна в една от тоалетните чинии. След това момчето беше накарано да изпере бялата тениска (следователно Том се беше съблякъл по sexy тяло
). Но уви в мивките нямаше вода, та тениската попадна там, където преди това беше натъпкана Скотиевата мазна мутра и коса.
Нищо неподозиращият Том, доволен, че тениската му е изпрана, я облече
Училищният ден мина. Скоти се прибра, но през цялото време мислеше за голото тяло на Том...о, и то какво мислеше...хм! Докато гледаше замечтано през прозореца, Скоти забеляза, че Том и негово много, много близко подобие с щръкнала коса, отиваха на зоопарк. Но...о, Боже,...задаваше се разярен слон! Скоти бързо изскочи през прозореца и блъсна двете момчета настрани, при което Том попадна в нещо много ароматно, а именно акото от сутринта...
Том стана, хвана малкия Скоти за гушата и навря главата му в нещото, излязло от отделителната система на слона. После го хвана за ръката и му каза: "Ти ми спаси живота, а сега ми изпери тениската-ОТНОВО!"
Тримата отишли в скотиевия дом, Том съблякъл тениската и я подал на замечтания Скоти, който не се интересувал от нея, а от притежателя и. Изведнъж спокойствието на двете момчета било нарушено от истеричния писък на Бил, който бил в съседната стая...
--------------------------------------------------------------------------------
Тролски уши
На Скоти това не му беше особено интересно, защото беше доста залисан да гледа sexy тялото на Том, но другото момче се разтревожи за брат си и се затича към съседната стая. Когато видя как Бил излиза с истеричен писък от нея крещейки "Там има паяк!", притеснението му спадна и той избухна в смях(притеснението, наистина).
Но изведнъж...отвън се чу оглушителен рев на магаре! Том погледна през прозореца и видя, че един ТИР се задава към безпомощното животно.Той изскочи през прозореца, застана пред тира и започна да пищи "СПРИИИИ!" Тираджията наби рязко спирачки и измърмори "^#%^&&52@%(*()@?!." (това беше поздрав към майката на Том
). Скоти, който видя всичко това, изквича "Ти спаси магарето! Ти си моят...ъъъ...неговият герой!". Том го изгледа странно, след което се присети, че има среща в пицарията с едно момиче и обясни на Скоти, че трябва да си тръгва. В този момент на Скоти му причерня. Сякаш нещото, което винаги е имал се откъсваше от живота му. Сякаш смъртта бе дошла да го посети. Той умираше. Умираше от ревност.
Том дръпна Бил за ръката и с бърза крачка се запъти към къщи, докато Скоти се взираше в отдалечаващото се sexy тяло на младежа.
Когато уродливото момче се прибра, потънало в дълбока депресия, настъпи нещо цветно на пода и се наведе да провери какво е, при което движение, дънките му се праснаха отзад. Единственият му чифт! Но той не разбра за това, защото беше прекалено заинтересован от цветното нещо. Установи, че това е GSM. Жълт GSM с цветя. С пеперудки върху цветята. Зелени пеперудки. Отвори капака и видя снимка на Бил и Том по бански (=> по sexy тела) на плажа.
Разрови се в телефонния указател и попадна на находище, което никой археолог не бе откривал до сега, а именно номера на Том. О, Какво въодушевление! О, радост! Веднага си го преписа и му се обади. Том видя, че му звъни непознат номер и го вдигна ( телефона, де
) Отсрещната страна се чу треперещ глас "А-ало?" И в момента, в който Том беше сигурен, че това е някоя мацка, се чу "Аз съм Скоти." Това дълбоко разочарова момчето. То незаинтересовано измрънка "О, здравей, Скоти! Кажи?" "Ами, ами...ъъъ...брат ти си е забравил телефона у нас...Ако искаш да се видим, за да му го върна." През това време около Том се чуваше "Аааааа, Къде ми е телефона?! Аааааа!" Том отвърна "Ами предвид обстоятелствата-добре. Аз съм в пицария "Тролски уши". Ако искаш-ела!" Скоти без поколебание се съгласи.
След малко в пицарията:
"Здравей!" изпищя "високия" и "снажен" Скоти.
Той видя някаква пълна уродка, която прегръщаше Том. Любимият му Том. Искаше му се да я удуши, да я зарови...но НЕ. Трябваше да се държи подобаващо пред своята любов.
"Ъъъ...здравей! Ето апарата ти, Бил!" Докато казваше това не гледаше Бил в очите. Гледаше неговия брат...и НЕ в очите
.
Бил се разпищя, разтанцува, разподскача, затананика си "Schrei", разцелува телефона си, след което демонстративно го напъха в чантата си-същия десен като GSM-а. Скоти не забеляза това. Той беше ядосан. Гледаше кривите зъби на момичето, обгърнало с косматите си ръце sexy тялото на Том. Той много добре знаеше, че това е сестрата на най-добрата му приятелка Токио. Той я мразеше. Тя винаги го обиждаше, че той бил нисък, дебел, грозен, пъпчасал, че е стъпил в слонско ако (неща, които въобще "не са верни") . Том забеляза как Скоти го зяпа и му направи знак да си върви, но Скоти каза "Всъщност и аз може да изям една пица." и се настани до обекта на своите желания. Том се дръпна малко, но не можеше повече, иначe щеше да сплеска Хотел и каза "Скоти, не можеш ли да седнеш на другото канапе до Бил?" Скоти "Не искам да го безпокоя."( В този момент Бил, който беше във възторг, че си е намерил телефона, си пееше немския химн.)
Хотел, която вече нямаше въздух се измести до Бил. Така Том остана сам на канапето със Скоти. Той си умираше от кеф, а Том направи затъпяваща физиономия. Каза "Хайде вече да си ходим!" А Скоти отвърна "Чудесно! Чакай само да ми опаковат пицата за вкъщи." Том "Ами...ъъъ...Скоти...ъъъ....такову...аз искам да се усамотя с Хотел." Скоти "А! Ами нищо. Аз ще ви изпратя до у вас." Том отдели Скоти настрани и му прошепна "Може ли да ми нопровищ една услуга?" Скоти грейна. Той веднага се съгласи. "Може ли да се размотаваш някъде с Бил, защото аз наистина искам да се усамотя с Хотел." Скоти потъна в земята. Та той се беше съгласил да направи нещото, което най-малко искаше на този свят. Той не харесвоше Бил. Той мразеше Бил. (Ревнуваше Том от всички, дори от собствения му брат. А и нали ги видя на телефона на Бил как са се прегърнали по бански...грррррр! :@)
Том каза "Ей, Бил, Скоти иска да се размотаете някъде." Бил се ухили до уши. Отдавна искаше да се размотава с някого, но Том все отлагаше ( ах, какъв подлец >
). "Ще ям желирани бонбонки!"
Четиримата излязоха от "Тролски уши". Том хвана Хотел през кръста и я замъкна нанякъде, а Бил изквича "Хайде на шопииинг!" Скоти "Мммм не мисля!"
Докато Скоти се съгласи, Бил изреди 483 пъти "Моля!"
Отидоха в МОЛ-а и Бил видя своите така желани, мечтани, бленувани бонбонки. Изтича при тях и започна да подскача, мятайки ръце. Това беше ритуален танц. Докато танцуваше около тях, той срина целия рафт с консерви, като нито една от тях не остана цяла. Това не му направи особено впечатление и той продължи с танца си, но дойде охраната. Казаха му, че има да плати 380 евро и понеже Бил ги нямаше, след още 500 "Моля!", Скоти най-сетне плати.
Случиха се още 1000 произшествия, докато на Скоти не му писна и не каза "Аз ще се прибирам." Бил "Чудесно! А вкъщи имаш ли монополи?" "Да! Защо?" "Аз много обичам монополи. Моля, моля, моля................................."
И така двамата отидоха да играят и да се тъпчат с желирани бонбонки. Към 3 часа (през нощта) Скоти вече беше заспал, а Бил продължаваше играта си сам.
Тогава нещо изтропа на прозореца. ДУМ!
Следва продължение...
Индекс 
Заглавие: Re: Истории :P 
Съб Сеп 13, 2008 8:26 pm
МН МИ Е ПОЗНАТО..
Накефи ме.. 
Някой може ли да ми го обясни.. 
